Климатици, как работят – част 2

Публикувано от Belani 08/02/2019 0 Коментари

 

Третия съществен елемент от съвременните климатици са топлообменниците. Във всяко тяло, което е част от един климатик има топлообменник, в които тече фреон. Той представлява медна тръба с подходящ размер, около която са закрепени алуминиеви ламели, с които се цели увеличаване на повърхността на топлообменника. Това е така тъй като, колкото е по-голяма повърхността на топлообменника толкова повече топлина може да бъде отдадена или отнета. В зависимост къде се намира самия топлообменник. В повечето климатици, които се използват за домашна или офис употреба топлообменника отдава директно топлината на въздуха в стаята, чрез перка която засмуква въздух от стаята, този въздух преминава през ламелите на топлообменника, които са загрени от движещия се фреон, при това си преминаване въздуха се загрява и след това бива върнат отново в стаята.

 

Климатици и тяхната ефективност

Всичко, което описахме до тук са задължителни компоненти от един климатик за да може той да работи като такъв. Взима топлина от вън и да я премества вътре в стаята. Но тук изникват редица въпроси- например, ако машината е достатъчно мощна в един момент вътре в стаята би могло да стане прекалено топло. Теоретично до температурата, на която кондензира фреона (за повечето климатици това е между 45-60) градуса. Освен това не трябва да се забравя, че климатика може и да е много висока ефективна машина. Но все пак нейната ефективност зависи директно от споменатите два параметъра-температура на изпарение.  Фреона във външното тяло и температурата на кондензация на фреона във вътрешното.

 

Това са много важни параметри- всъщност разликата между тях и колкото по-малка е разликата, толкова по-ефективна е машината. Тази ефективност се изразява във това, че ако климатика консумира 1kW от електрическата мрежа, той би могъл да отдаде на стаята 3,4 или 5kW топлинна мощност.

 

За да може климатика да бъде контролиран (да поддържа съответна температура в стаята, както и да работи ефективно).  Във всеки съвременен климатик има микропроцесорно управление, което непрекъснато следи работата му и предприема съответни коригиращи действия. Необходимата информация за тези действия, той взема от известен брой датчици, които се намират, както във вътрешното така и във външното тяло. Например във вътршното тяло има датчик, който измерва температурата във стаята и датчик който следи температурата на питата, на базата на тези датчик се следи дали не е достигната желаната температура или пък дали не трябва да се увеличи необходимата мощност при инверторните модели.

 

От друга страна обикновено перките който задвижват въздуха са с променливи обороти, което дава възможност да се контролира отдадената мощност. Колкото по -висок е дебита на въздуха, толкова е по-висока мощността, която отдава климатика и обратно. Дебита обикновено е потребителска настройка, но може да бъде контролиран автоматично от микропроцесора за прецизна работа на климатика.

Друга една много важна особенност при отоплението през зимата с климатик е следната: тъй както във въздуха има водни пари и при минусови температури почти 10 градуса разлика винаги има някаква влага и външното тяло на климатика и по външното тяло на вашия климатик ще кондензират малки капчици вода, които след това ще замръзнат. Този скреж по тялото на един климатик влошава силно топлообмена на външното тяло, поради което се налага неговото отстраняване. Във всички климатици има вградена система за саморазмразяване. В този случай външното тяло се подгрява с топъл фреон и леда бива премахнат. Този процес отново се контролира от микропроцесора на климатика и е автомачен.

Остави коментар